Депресия

Обща информация за депресията

Депресия – болест на нашето съвремие

Депресията, подобно на сърдечно-съдовите заболявания, се очертава като най-разпространеното заболяване в наши дни. От това разстройство страдат милиони хора, близо 20% от населението в развитие страни.

Депресията е сериозно заболяване, което рязко снижава трудоспособността и носи страдание не само на болния, но и на неговите близки. За съжаление хората много малко са осведомени за типичните проявления и последици на депресията, затова много болни търсят помощ, когато заболяването приема тежък характер, а понякога дори не се оказва помощ.

Депресията-болест на целия организъм. Типични признаци на депресия

Проявите на депресия са много разнообразни. Най-типичните признаци на това разстройство са:

Емоционални прояви на депресията

• мъка, страдание, угнетеност, понижено настроение, отчаяние;
• тревога, чувство на вътрешно напрежение, очакване на беда;
• раздразнителност;
• чувство на вина, чести самообвинения;
• недоволство от себе си, намалена себеувереност, ниска самооценка;
• понижение или загуба на способности да се преживява удоволствие от по-рано приятни занимания;
• занижен интерес към обкръжаващия свят;
• загуба на способност да се преживяват каквито и да е чувства (при дълбока депресия)
• често се съчетава с тревога за здравето и съдбата на близките, а също така да се покаже несъстоятелен на обществени места.

Физически прояви на депресията

• нарушения на съня (безсъница, сънливост);
• промяна в апетита (загуба или преяждане);
• нарушение на функцията на отделителната система;
• намаляване на сексуалните потребности;
• намаляване на енергията, повишена уморяемост при обичайни физически и интелектуални дейности, слабост;
• болки и разнообразни неприятни усещания в тялото(в сърдечната област, в областта на стомаха, в мускулите).

Поведенчески прояви на депресията

• пасивност, трудно въвличане в целенасочена активност;
• избягване на контакти (склонност към уединение, загуба на интерес към други хора);
• отказ от развлечения;
• алкохолизация и злоупотреба с психоактивни вещества, даващи временно облекчение.

Мисловно проявление на депресията

• трудности при съсредоточаване и концентрация на вниманието;
• трудности при вземане на решения;
• преобладаване на мрачни, негативни мисли за сбе си, за живота и за света като цяло;
• мрачен, песимистичен поглед върху бъдещето, отсъствие на переспектива;
• мисли за самоубийство (при тежка депресия);
• мисли за собствената ненужност, незначимост, безпомощност;
• забавено мислене.

За да се постави диагноза „депресия“ е необходимо част от изброените симптоми да се наблюдават не по-малко от две седмици.

Депресията трябва да се лекува

Депресията често се възприема от самите болни и от обкръжението им като проява на слаб характер, мързел, егоизъм, отпуснатост или склонност към песимизъм. Трябва да се знае, че депресията не е само лошо настроение, а заболяване, за което е необходимо намесата на специалисти, което се поддава достатъчно добре на лечение. Колкото по-рано е поставена правилната диагноза и е започнало правилното лечение, толкова по-големи са шансовете за бързо възстановяване, тъй че депресията да не се повтори и да не приеме тежка форма.

Кое пречи на хората да се обърнат за помощ по повод депресия?

Често хората се страхуват да се обърнат към специалист по психични разстройства заради предполагаеми негативни последствия:

• възможни социални ограничения (водене на отчет, дискриминация на работното място и др.);
• осъждане;
• страхове отностно негативно влияние на медикаментозното лечение.

Отчасти хората не разполагат с нужната информация и неправилно разбират природата на своето състояние. Струва им се, че ако тяхното състояние е свързано с разбираеми житейски трудности, то това не е депресия, а нормална човешка реакция, която ще отмине сама. Нерядко се случва и това, че физиологическото проявление на депресията способства за формирането на убеждението за наличието на сериозни соматични заболявания.Това се явява повод да се търси помощта на лекари.

80% от болните с депресия се обръщат към общопрактикуващи лекари, при което едва при 5% се поставя правилна диагноза. Адекватна терапия получават още малък брой пациенти. За съжаление на обикновен прием в поликлиниката не винаги може да се разграничи физиологичното проявление на депресията от наличието на истинско соматично заболяване, което води до поставяне на неправилна диагноза. На пациентите се назначава симтоматична терапия ( лекарства за „сърце“, „ за стомах“, „ за болки в главата" ) , но подобрение не настъпва. Възникват мисли за тежко, неразпознаваемо соматично заболяване, което по механизма на порочния кръг води до утежняване на депресията. Пациентите правят много дълго време клинични и лабораторни изследвания и накрая попадат при психиатър с вече тежки, хронични прояви на депресия.