Хората със зависимо личностно разстройство се смятат за безпомощни и затова се опитват да се привържат към по-силен човек, който ще им осигури средства за оцеляване и щастие.
Как виждат себе си?
Те се чувстват нуждаещи се, слаби, безпомощни и некомпетентни.
Представата им за другите?
Те идеализират образа на авторитета до тях, възприемайки го като грижовен, подкрепящ и компетентен. За разлика от избягващия човек, който остава свободен от „сложни взаимоотношения“ и следователно не получава социална подкрепа, зависимият човек може да функционира доста успешно, докато наблизо има силен човек.
Какви са техните убеждения?
Тези хора вярват: „Имам нужда от други хора - а именно от силен човек, за да остана жив.“. Освен това те са сигурни, че щастието им зависи от присъствието на такъв човек. Те вярват, че се нуждаят от постоянен, непрекъснат поток от подкрепа и насърчение. Не маогат да живеят без друг човек или пък вярват, че не могат да бъдат щастливи, ако не ги обичат.
По отношение на йерархията на вярванията, най-дълбокото им убеждение вероятно е: „напълно съм безпомощен“ или: „напълно съм сам“.
Техните условни вярвания са: „Мога да живея нормално, само ако има някой компетентен до мен.“, „Ако ме оставят, ще умра.“, „Ако не ме обичат, винаги ще бъда нещастен.“
Инструменталното ниво се състои от императиви като: "Не обиждайте настойника.", "Дръжте се до него.", "Поддържайте възможно най-близки отношения.", "Пристрастете се да го обвържете.".
Хората със зависимо разстройство се страхуват от отхвърляне или отказ.
Основната им поведенческа стратегия е да култивират зависимости. Те често правят това, подчинявайки се на „силен“ човек и се опитват да му угодят.
Основният им афект е тревожността - тревожността от възможно прекратяване на зависимостта. Периодично изпитват голямо безпокойство, когато почувстват, че връзката е наистина напрегната и пред разпад. Ако човекът, от когото зависят, изчезне, може да изпаднат в депресия. От друга страна, те изпитват радост или еуфория, когато техните зависими желания са удовлетворени.
