Избягващо личностово разстройство

Основна характеристика

Хората с избягващо личностово разстройство желаят да бъдат близо до другите и да си партнират с тях и интелектуално и професионално, но се страхуват да не бъдат обидени, отхвърлени и да претърпят неуспех. Тяхната поведенческа стратегия се състои в това да избягват общуване и активно да участват в каквото и да е било.

Избягващите клиенти имат вкоренено негативно убеждение за себе си, вероятно произтичащо от детството, когато взаимодействието с отхвърлящи, критически настроени значими за тях личности са довели до това, че те са почнали да се считат за неадекватни и безполезни. В общуването те избягват ситуации, в които другите хора биха могли да се сближат с тях и да разкрият, какви са всъщност те. В поведенческата сфера избягващите личности избягват задачи, които ще предизвикат мисли, способни да ги заставят да чувстват дискомфорт. Те много тежко понасят чувството на дискомфорт и всеки път приемат „доза“, когато започват да чувстват безпокойство, тъга или скука. Те са недоволни от настоящото състояние на нещата, но мислят, че не могат да променят нищо.

Основни убеждения

 Нерядко хората с това разстройство имат следните убеждения: „Аз съм лош, непривлекателен, безполезен. Не мога да търпя неприятните чувства.“, „Ако хората се сближат с мен, ще разкрият истинското ми Аз и ще ме отхвърлят, което ще е непоносимо.“, „Ако аз предприема нещо ново и не ми се получи, това ще е катастрофа.“.

Тяхните инструментални убеждения или така наречени правила, които следват, са в следната посока: „По-добре да не участвам в рисковани дейности.“, „На всяка цена трябва да избягвам неприятните ситуации.“, „ Ако аз чувствам нещо неприятно или мисля за това, трябва да се опитам да забравя за това, да се разсея или да взема „доза“ (алкохол, наркотик и т. н.)“  

Заплаха

Главната заплаха представлява това, че хората  ще ги считат за измамници, ще ги съдят, унизяват или отхвърлят.  

Основна стратегия на поведение

Опитват се да избягват ситуации, в които могат да ги оценяват. Предпочитат да не привличат вниманието си към себе си. На работа избягват нови отговорности и израстване в службата, заради опасения за неуспех и последващи репресии от страна на другите.

Емоции

Основната емоция, която изпитват е дисфория, т.е. съчетание на постоянна тревога с тъга. Тревогата причинява възможност да бъдат критикувани, а тъгата – отсъствие на близки отношения и успехи.

Тяхната ниска устойчивост към дисфорията препятства развитието на начини и методи за преодоляване на срамежливостта и на по-ефективно  самоотвърждаване.Тъй като  са склонни към интроспекция и постоянно да следят своите чувства, те са много чувствителни към тъгата и тревогата.

Странно, въпреки тяхното прекалено развито осъзнаване на болезнените чувства, те избягват осъзнаването на неприятните мисли – тенденция,  която съответства на тяхната главна стратегия и се нарича „когнитивно избягване“.Тяхната ниска търпимост към неприятните чувства и чувствителност към неуспехи и отхвърляне влияят на всичките им действия. За разлика от зависимите личности, които се справят със страховете от неуспехите, стремят се да намерят поддръжка от обкръжаващите ги, избягващите личности просто снижават своите очаквания и избягват всякаква активност, която е свързана с риск от неуспех или отхвърляне.