Нарцистично личностово разстройство
Нарцистичните хора се насочват към терапия обикновено когато развият депресия или когато се сблъскат с някакъв сериозен проблем в отношенията с хората. За нарцистичните личности са характерни следните форми на депресивно разстройство: нарушение на адаптацията с депресивно настроение, дистимно разстройство и понякога голяма депресия. Те трудно понасят дискомфорта, затова обикновено се стремят към лечение на депресията. Но колкото по-сериозна е депресията, толкова по-сложно е да се оцени наличие на личностово разстройство.
Фактори, способстващи развитието на депресията, често включват в себе си някакви проблеми в отношенията или срив, неприятности в работата или някаква криза, при които предизвикват разочарование или нарушават чувството за величие. Понякога за опеделено време се натрупват неоправдано грандиозни очаквания и това води до дисфорични изводи, че мечтите никога няма да се сбъднат. Чувството за величие и уникалност може да продължи да се изразява чрез акцент върху изключителния характер на отчаянието. Нарцистичната депресия обикновено предполага несъответствие между очаквания/фантазии и действителност.
Автоматичните мисли отразяват постоянна съсредоточеност върху неоправдани очаквания, недостатъци и ниско положение на другите хора и уникалността на проблема на пациента. Може да присъства чувство на съмнение в това, че някога всичко ще се нареди добре, а също и избягване на приятни действия и контакти. Нарцистичният пациент може да изпитва и чувство на унижение от това, че има депресия. Нарцистичният пациент може да се обърне за лечение и по причини на други, в допълнение на депресията сходни симптоматични нарушения или заради проблемни поведения. Значимите близки е възможно да им е омръзнало да се мъчат с нарцистичната личност и те могат да поставят ултиматум, който да я принуди да потърси терапия. Понякога нарцистичните личности се обръщат към терапевта за да снемат дискомфорта, предизвикан от други симптоматични разстройства като социална фобия, хипохондрия и злоупотреба с психоактивни вещества.
Хиперсензитивността към оценката на обкръжаващите може да се прояви във формата на социална фобия. Прекомерната обезпокоеност за предполагаеми недостатъци във външния вид способстват за развитието на фобийно поведение, защото те едновременно търсят внимание и се боят от оценка.
В случаите на хипохондрия прекалената насоченост към себе си прераства в съсредоточеност към защита на своето тяло и удовлетворяване на физическите потребности. Това осигурява социално приемлив способ за прекарване на времето и позволява да се получи класическа вторична изгода във вид на внимание и съчувствие от обкръжаващите. Физическата уязвимост служи като основание за необходимост от специално третиране и обяснение на това, защо реалността не може да съответства на въображаемите способности. Болестта или потенциалната болест, обезпечава приемливо обяснение на това, защо всичко не е както „може да бъде“.
Злоупотребата с психоактивни вещества може да се развива като част от общия нарцистичен модел на интерес към собствената личност и самоугаждане. Наркотиците от типа на кокаина, явяващи се признак на „висок статус“, са също така привлекателни за нарцистичните личности. Бързото снемане на дискомфорта и чувството за собствена значимост и сила винаги могат да бъдат постигнати с помощта на химическите вещества, алкохол, таблетки и др. Увереността в своята уникалност не им позволява да признаят своята зависимост към алкохола и наркотиците. Това също така ги кара да мислят, че могат да избегнат негативните последствия от пагубните привички и могат лесно да прекратят тези препарати.
В някои случаи в мисленето на нарцистичните пациенти се развиват параноидни тенденции. Преобладава нагласата „аз против света“, като те възприемат другите хора като завиждащи им за особения талант и поради това са готови „да се доберат до тях“ и да ги унизят. Информация, противоречаща на грандиозните вярвания на нарцистичните личности, може да извика интензивен гняв, вербална или физическа агресия към хората и активни действия за самозащита. В крайни случаи, когато липсва възможност за проверка на реалността, те могат яростно да нападнат хората, които считат като заплаха за своето превъзходство.
Извадено от: Аарон Бек, „Когнитивна психотерапия на личностни разстройства“
