Ключовите думи за обсесивно-натрапчивите личности са „контрол“ и „трябва“. Тези хора така внимателно избират средствата, необходими за постигане на целта, че самите средства стават целта. За тях „редът е благочестие“.
Как виждат себе си?
Те се считат отговорни за себе си и за другите. Според тях те трябва да разчитат на себе си, за да постигнат целите си. Те са отговорни към собствената си перфекционистка съвест. Много от хората с това разстройство възприемат себе си като неспособни или безпомощни. Дълбоката загриженост за тяхната безпомощност е свързана със страх да не бъдат безпомощни и неспособни да действат. В такива случаи прекомерното им съсредоточаване върху нещата е компенсация на чувството им за малоценност.
Какво е мнението им за другите?
Те възприемат другите като твърде несериозни, често безотговорни, отдадени на желанията си или некомпетентни. Те щедро прилагат думата „трябва“ към другите.
При тежко обсесивно-компулсивно разстройство основните вярвания са: „Мога да бъда пречупен.“, „Аз съм напълно неорганизиран или дезориентиран.“, „Имам нужда от ред, системи и правила, за да оцелея.“
Правилата, които следват, са: "Ако нямам системи, всичко ще се разпадне.", "Всеки недостиг или дефект в работата ще доведе до срив.", "Ако аз или други не свършим работата в съответствие с най-високите стандарти, ние ще се провалим.", " Ако не успея да направя това, аз съм провал. "
Техните инструментални убеждения са императиви: „Трябва да управлявам ситуацията.“, „Трябва да направя всичко точно.“, „Знам какво е най-добре.“, „Трябва да го направите според моите изисквания.“, „Детайлите са изключително важни.“, „Хората трябва работят по-добре и да се опитват по-усилено.“, „ Трябва да натискам себе си (и другите) през цялото време .“, „ Хората трябва да бъдат критикувани, за да предотвратят грешки в бъдеще. “ Често има автоматични мисли с нотка на критика: „Защо не могат да го направят правилно?“ или „Защо винаги греша?“.
Основните заплахиза тях са пропуски, грешки, неорганизация или несъвършенство. Те са склонни към „катастрофални“ мисли, че „ситуацията ще излезе извън контрол“ или, че „няма да се справят с въпроса“.
Стратегия. Тяхната стратегия е свързана със системи от правила, стандарти и идеи за това, което те "трябва" да правят. Прилагайки правилата, те оценяват работата на другите по същия начин като своите. Те се опитват да установят максимален контрол върху собственото си поведение и поведението на други хора, свързани с постигането на техните цели. Те се опитват да контролират поведението си с помощта на различни „задължения“ и самокритичност, и поведението на други хора с помощта на прекомерен контрол или неодобрение и наказание. Това инструментално поведение може да стигне до използването на сила и заробване.
Поради своите перфекционистки стандарти, тези хора са особено склонни да съжаляват, разочароват и наказват себе си и другите. Емоционалната им реакция при работа, която не отговаря на стандартите, е тревога. Когато настъпи сериозен „провал“, те могат да започнат да изпитват депресия.
