Какво е хистрионно личностно разстройство?

Хистрионното личностно разстройство се характеризира с прекалена емоционалност и стремеж да се привлече вниманието на околните към себе си. Хората с хистрионно личностно разстройство постоянно търсят или изискват подкрепа, одобрение или похвали от другите. За разлика от хората със зависимо личностно разстройство, те активно извоюват вниманието на другите чрез ярко, привличащо вниманието поведение. Прекалено са обезпокоени за външния си вид, често привлекателен, и се чувстват най-комфортно, когато са център на внимание.Тяхната емоционалност изглежда неадекватно преувеличена, лабилна и повърхностна, те са склонни към общи изказвания и имат импресионистичен речников стил. Тяхното поведение е прекомерно реактивно и интензивно. Те са емоционално възбудими и желаят стимулации , често отговаряйки на незначителни по сила стимули с ирационални изблици на гняв или истерия. Техните междуличностни отношения са нарушени и обкръжаващите ги възприемат като ограничени, неискрени, капризни и прекалено зависими хора.

Някои от диагностичните критерии на христионното личностно разстройство

  • постоянно търсене на подкрепа, одобрение и похвала;
  • неадекватна сексуалност на външен вид и поведение;
  • прекалена грижа за външния вид;
  • неадекватно преувеличено изразяване на емоции, например прегръщане на случайни познати с прекалено усърдие, безутешно ридае при незначителни сантиментални поводи, избухва ;
  • изпитване дискомфорт, когато не е център на внимание;
  • бърза смяна и повърхностност на емоциите;
  • съсредоточеност върху себе си, действията са насочени към получаване на незабавно удовлетворение;
  • речта е прекалено импресионистична и бедна на детайли.

Междуличностните отношения на хистрионните личности са бурни и неудовлетворителни. Поради зависимостта от вниманието на обкръжаващите, хората с хистрионно личностно разстройство са особено податливи на тревога при раздяла и могат да потърсят лечение, когато са силно разстроени от разрив на отношенията.

Тревожните разстройства, например паническото, с или без агорафобия, също се явяват обичаен проблем при тези хора. Според някои изследователи (Lilienfeld, VanValkenburg, Larntz, & Akiskal, 1986) при мъжете с хистрионно личностно разстройство е възможно да се развие антисоциално личностно разстройство, а при жените-соматизация.

Според Шапиро начинът на обучение на хистрионните личности е твърде общ, неорганизиран и импресионистичен. Счита ги за неспособни за интензивна или последователна интелектуална концентрация , което води към разсеяност и внушаемост и към дефицит на знания.

Едно от основните допускания на човек с ХЛР е „Аз съм неадекватен и неспособен да живея самостоятелно.“ Подобно допускане е характерно и за други разстройства, но се различава по тoва как човек се справя с това убеждение. Например депресивно болните биха могли да насочат своето внимание на негативните страни в себе си, на своята безполезности безнадежност. Хората със зависимо личностно разстройство могат да подчертават своята безпомощност и пасивно да се надяват, че някой ще се грижи за тях. Хората с ХЛР имат нагласа да се придържат към по-прагматичен подход, не оставяйки нищо на случая. Те стигат до извода, че тъй като те не са способни да се грижат за себе си, са длъжни да намерят начини да заставят другите да се грижат за тях. След това те активно започват да търсят внимание и одобрение, с което да се убедят, че обкръжаващите достатъчно удовлетворяват потребностите им. Хората с ХЛР се считат за приятни, общителни и дружелюбни. В началото на отношенията ги възприемат като доста обаятелни. Но при развитие на отношенията това обаяние се губи и другите започват да ги считат за прекомерно взискателни и нуждаещи се от постоянна поддръжка. В стремежа си да са привлекателни и да получат одобрението на околните, те са склонни да прибягват към различни хитрости, за да предизвикат положителни реакции. За постигане на своите цели те често използват повече косвени подходи, тип манипулации. Но ако тези изтънчени методи претърпят неуспех, христионните личности прибягват до заплахи, принуди, избухвания и заплахи за самоубийство.

Хистрионните личности са толкова обезпокоени да получат външно одобрение, че привикват да ценят външните събития повече от собствените вътрешни преживявания. И така сякаш остават без ясно чувство за идентичност. Възприемат своя вътрешен опит като чужд и неудобен и активно избягват самопознание. Смътното осъзнаване на повърхностния характер на своите чувства може също така да доведе до избягване на истинска близост с друг човек от страх да не бъдат разкрити. Тъй като отделят малко внимание на собствените си вътрешни ресурси, те нямат и понятие как да реагират , когато в отношенията с другите е нужна дълбочина. Затова и отношенията са им пусти и повърхностни.

Тъй като хистрионните личности са впечатлителни и не са склонни към разсъждения, те са изложени на дихотомно мислене. Реагират импулсивно и неочаквано, бързо правейки крайно позитивни или крайно негативни изводи.

Тъй като те силно преживяват своите емоции и не отделят достатъчно внимание към детайлите и логиката , те също така са склонни и към прекомерно обобщение. Ако веднъж са ги отгхвърлили, те драматично заключват, че винаги са ги отхвърляли и ще ги отхвърлят.

Тъй като са неспособни да се отнасят критично към своите реакции, те също така са изложени на емоционални съждения, разглеждайки всички свои емоции като критерии на истината. Така хистрионните личности са склонни да предполагат, че ако чувстват себе като неадекватни – те са неадекватни, а ако се чувстват глупави, те са глупави.