Ключовата дума при шизоидното разстройство на личността е самотата. Тези хора са въплъщение на автономна личност. Те жертват интимността, за да поддържат самотата и независимостта си.

Каква е представата им за себе си?

Те се смятат за самодостатъчни самотници. Те ценят мобилността, независимостта и самостоятелността. Предпочитат да вземат решения независимо и да действат самостоятелно, но не да бъдат включени в група.

Каква е представата им за другите?

Те възприемат другите хора като обсебващи. Те смятат, че интимността позволява на хората да ги ограничават.

Техните дълбоки убеждения се състоят от представи като „Аз съм по същество сам.“, „Близките отношения с хората са безполезни и неприятни.“, „Всичко се получава по-добре, ако не съм обременен от никого.“, „Близките отношения са нежелателни, тъй като ограничават свободата на действие.“ .

Условните вярвания са следните: „Ако се приближа твърде много с хората, те ме използват.“, „Не мога да бъда щастлив, ако загубя мобилност.“.

Други техни вярвания са: „Не се приближавайте до хората.“, „Поддържайте дистанция.“, „Не участвайте в нищо.“.

Основната им междуличностна стратегия е да се държат максимално далеч от хората. Те могат да се справят с някого, за да постигнат определени цели, като професионални дейности или секс, но в други случаи предпочитат да поддържат дистанция. Те възприемат всякакви опити да се доближат до тях като нашествие и заплаха.
Докато шизоидните личности спазват дистанцията си, тъгата им не е много изразена. Ако бъдат принудени да влязат в близък контакт, те могат да станат много неспокойни. За разлика от хистрионните личности, те не са склонни да изразяват чувства с изражение на лицето или думи, следователно изглежда, че нямат силни чувства.