Остро стресово разстройство

Острото стресово разстройство е тревожно разстройство, при което страхът и свързаните с него симптоми се появяват малко след травматично събитие и продължават по-малко от месец. Острото или посттравматичното стресово разстройство се появява на всяка възраст, дори в детска възраст и може да пречи на личния, семеен, социален или професионален живот на човек. Приблизително 7,8% от населението става жертва на едно от тези разстройства през живота си. Тези нарушения са два пъти по-склонни да се появят при жени, отколкото при мъжете, стресово разстройство след сериозно нараняване се наблюдава при приблизително 20% от жените и само 8% от мъжете. Всяко травматично събитие може да бъде причина за едно от стресовите разстройства, но някои от тях са особено опасни в това отношение. Сред най-честите причини са военните операции, бедствия, насилие и малтретиране.

По време или непосредствено след травматична ситуация много хора стават тревожни и депресирани. За някои обаче тревожността и депресията продължават да съществуват дълго време след излизането от тази ситуация. Тези хора могат да страдат от остро стресово разстройство или посттравматично стресово разстройство, което се проявява като реакция на психологически травматично събитие.

Според DSM-IV, ако симптомите започнат в рамките на четири седмици след травматичното събитие и продължат по-малко от месец, този модел се диагностицира като остро стресово разстройство. Ако симптомите продължат дори след месец, се диагностицира посттравматично стресово разстройство. Симптомите на посттравматично стресово разстройство могат да се появят или почти веднага след травматично събитие, или месеци или дори години след него. В някои случаи острото стресово разстройство се превръща в посттравматично стресово разстройство. В допълнение към разликата във времето и продължителността на появата, симптомите на тези две тревожни разстройства са почти идентични:

  1. Преживяване на травматично събитие: хората може да имат повтарящи се спомени, мисли, кошмари, свързани с това събитие. Някои толкова силно преживяват това събитие в мислите си („обратна рамка“), че смятат, че са отново в травматична ситуация.
  2. Избягване: Като правило хората започват да избягват дейности, които им напомнят за травматично събитие, и се опитват да избегнат мисли, чувства и разговори, свързани с него.
  3. Намалена чувствителност: Хората могат да се чувстват изключени от другите или да загубят интерес към това, което е предизвиквало радост. Те също могат да загубят способността си да изпитват такива дълбоки чувства като нежност и сексуалност. Някои дори имат симптоми на дисоциация или психологическа раздяла; изпитват затруднения с паметта или изпитват усещане за нереалност (усещането, че всичко около тях е странно или нереално).
    4. Повишена възбуда, тревожност и вина: Хората с тези разстройства могат да почувстват прекомерно напрежение, лесно се плашат. Те развиват проблеми със съня и затруднена концентрация. Те могат да изпитат силно чувство за вина, свързано с факта, че са преживели травматично събитие и са умрели други хора. Някои също могат да се чувстват виновни за това, което е трябвало да направят, за да оцелеят.