Синдромът наизпепеляването “бърн аут” /burn out – изгаряне/ е описан за първи път през 1974 г. от Freudenberger,  при работещи в социални служби, които след около година работа ставали депресивни и емоционално изчерпани, нервни и раздразнителни, цинични и подозрителни към хората, с които работели.

Обобщено, този синдром се описва  като състояние на физиологично, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, чувство за безпомощност и безнадежност, развитие на негативно себевъзприятие и отношение към работата, живота и другите хора. Най-често той се развива при работещите в различните сфери на здравеопазване, образование, обслужване, занимаващи се всекидневно и интензивно с проблемите на други хора / здравословни, социални или психологически /. Тази дейност често е съпътствана от отрицателни емоции – гняв, възмущение, страх, отчаяние

Синдромът на  изпепеляване най-често се проявява със следните  групи симптоми:

• Физиологични – хронична умора, понижена устойчивост по отношение на простудни и вирусни инфекции, главоболие, гастроинтестинални разстройства /гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника/, загуба на тегло и др.
• Когнитивни – ригидност в мисленето и действията; дистанциране и отбранителна нагласа спрямо проблемите, които трябва да разрешат; отрицателно или цинично отношение към работата и колегите.
• Емоционални – чувство за “професионален провал”, безпомощност и безнадеждност, чувство за вина по отношение на търсещите помощ, скука, раздразнителност, намалена чувствителност и недоверие.
• Поведенчески – някои индивиди започват често да се оплакват, превръщайки се в хронично недоволни мърморковци; при други се повишава склонността към рисково поведение или приемане на опиати; трети намаляват темпото и ефективността на работата, увеличавайки прекъсванията и отсъствията от работа, удължените почивки зачестяват.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за емоционално изтощение. При изчерпване на емоционалните им ресурси, работещите чувстват от една страна, че не са в състояние да дадат нещо повече от себе си на психологично ниво.

Според редица изследователи,  водещи фактори при възникване на “бърн аут” синдрома са преди всичко условията на труд. Тези фактори могат да се разделят на общи и специфични за дадена професия. Общи за всички социални професии стресори се явяват прекалено дългото работно време, различия в разбирането на обществото за същността на работата, липсата на достатъчно и своевременно предоставена информация, липсата на автономност, потребности на клиента /пациента/, недостатъчна подготовка, разногласие в организацията.

Състоянието на “бърн аут” води до влошаване на качеството на обслужване и е важен фактор за текучеството, отсъствията от работното място, желанието за смяна на професията. То корелира с най-различни субективни показатели като физическо изтощение, безсъние, повишена употреба на алкохол, наркотици и медикаменти; брачни и семейни проблеми.