Социална фобия

Доколко е разпространена социалната фобия?

Установено е, че от 3 до 13% от хората са страдали от страх пред обществото през определен период от живота си. Процентът от хора, които страдат от социална фобия през целия си живот е от 1 до 2,5%. Най-често се среща срамежливост. Около 30-40% от хората се считат за срамежливи в наши дни.

От какво се боят преди всичко?

Повечето от хората се боят от излизане пред публика, тъй като е необходимо да поддържат контакт с непознати хора. Други разновидности на страха ( да ядат и пият в присъствие на други хора, да попълват документи в присъствието на трети лица ) се срещат по-рядко.

Кога възниква социалната фобия?

Страх от общуването обикновено възниква между 15 и 20 години. Естествено е, че младите хора на тази възраст често са срамежливи. Много от тях изпитват силно напрежение, ако трябва да говорят или да правят нещо за първи път. Обикновено това протича по принципа на привикването към ситуацията. При социофобията избягването на този род ситуации препятства нормалния процес на социализация. Ако не се започне лечение, социофобията би се развила по-силно.

Кой развива социофобия?

Социофобията може да се появи както при мъже, така и при жени, независимо от тяхното образование или вида на работата им.

Как възниква социофобията?

Причините за възникване на социофобията и до този момент не са изяснени. Това, че социофобията възниква следствие на психотравмена ситуация, е малко вероятно. Съществуват различни предположения. Някои считат, че детето имитира социофобното поведение на родителите. Други предполагат, че се дължи на ограничено развитие на социални навици: ако човек не знае как да се държи в една или друга ситуация, то това може да се окаже причина за тревоги и вълнения. Не на последно място се изтъква хиперопеката от страна на родителите или недостатъчната любов към детето в детството. Установено е и, че наследствената предразположеност към постоянно нарастващо напрежение също способства за възникване на това разстройство.

Какви са последствията от социалната фобия?

Изследванията показват, че хора със социална фобия са самотни, рядко празнуват и при тях са по-малки шансовете да встъпят в брак. Освен това, при тях често възникват проблеми с образованието, тъй като страхът от публиката и публичните изказвания могат силно да попречат на процеса на учене, дори до неговото прекъсване. При такива хора настъпват затруднения при кариерното развитие. Опитвайки се да се избавят от тревогата, много от тях започват да злоупотребяват с алкохол. Епизоди на депресия също са характерни за хора, страдащи от социална фобия.

Лечение на социофобията

Изследванията показват, че най-ефективно е съчетаването на медикаментозно лечение и когнитивно-поведенческа терапия.

Медикаментозно лечение

Съществуват лекарства, които се предписват за лечение на депресия (антидепресанти МАО инхибитори ), които са ефективни при социофобия, в частност при случаи на социална тревога. Физическите симптоми на напрежение могат да се понижат в резултат на приемане на бетаблокери. Често се предписват в случаи на страх от възникване на такива физически симптоми като например треперене преди изказване на събрание. Шансовете да се постигне устойчив положителен ефект се увеличават, ако медикаментите се съчетаят с поведенческа терапия.

Поведенческа терапия

Поведенческата терапия е ориентирана към редуциране на симптомите. В самото начало на терапевтичната работа е необходимо да се определи, какво се явява причина за симптомите и какво ги поддържа. Специалистът по поведенческа терапия подбира методи и техники, които са ефективни именно за тези симптоми. Между отделните сесии клиентът изпълнява домашни задачи, които постепенно, стъпка по стъпка се усложняват.

В поведенческата терапия на социофобията се отделя внимание на три важни неща:

  • Работа с мислите, които предизвикват тревогата;
  • Придобиване на социални умения;
  • Преодоляване на отчуждението.

Работа с мислите, предизвикващи тревога

Известна е още като когнитивна терапия (познание=мисъл). Първата стъпка се състои в разпознаване на негативните мисли (напр. „Уверен съм, че ще започна да треперя.“, или „Считат ме за   занудой“, или „Ще бъде ужасно, ако не му се харесам.“).

Тези мисли се разпознават с цел да се определи тяхното съответствие с действителното положение на нещата. По възможност те се трансформират в по-реалистични и често стават позитивни.

Придобиване на социални умения

Доказано е, че при повечето, страдащи от социофобия, тревогата е обусловена от недостатъците на определени социални умения. Рискът да се окажеш неразбран се увеличава, когато човек не може да започне разговор или да откаже на молба. Придобиването на социални умения обикновено се случва в условия на групова работа, където чрез ролеви игри се моделира, обсъжда и разиграва една или друга социална ситуация.

Преодоляване на отчуждението

Поведенческата терапия не може да бъде успешна, докато не се преодолее отчуждението. Много ефективни са упражненията „за разкриване“, особено в ситуации, провокиращи тревога. Започва се обикновено с прости ситуации , като постепенно се усложняват. Клиентът би могъл да отиде на среща, да върне стока в магазин или да посети кафе и да изпие там чашка кафе, дори и да му треперят ръцете. Тревогата, възникваща при изпълнение на тези упражнения, постепенно ще намалява. При изпълнението на такива задачи клиентът разбира, че очакваният негативен ефект не съответства на действителността , и към следващите задачи той ще подходи с по-голяма увереност в себе си.

Следващият ключов елемент на поведенческата терапия се явяват упражненията за релаксация. Това снижава физическото напрежение и облекчава изпълнението на другите упражнения.

Важен момент при изпълнението на задачите се явява поетата отговорност от клиента за тяхното изпълнение. Освен това, на клиента се налага да изпълнява упражнения, които на първо време предизвикват вълнение и тревога. За това са нужни много сила и енергия. Но колкото повече енергия се хвърля за изпълнение на задачите, толкова по-голяма е ползата за него. Много хора, анализирайки своето минало, се стараят да открият причините за възникването на социофобията. Всъщност изследванията показват, че енергията и усилията е по-добре да се насочат към изпълнение на практическите упражнения, за да се постигат положителни резултати.

По материали от книгата на Дж.У. Биик "Тренинг преодоления социофобии. Ръководство по самопомощи"