Какво е хипохондрията?
Тя е психично разстройство и се включва в регистъра на тревожните разстройства. Дълбоко емоционално преживяване, интензивен страх от наличието на тежка и неизлечима болест, която със сигурност ще доведе до смърт. Хората с хипохондрия се страхуват от болести с лоша прогноза - рак, множествената склероза, спин, инфаркт, инсулт. И обръщат сериозно внимание на състояния, които наподобяват симптомите на тези заболявания. Хората с хипохондрия четат всичко за съответната болест и постоянно търсят нова информация. За тях това е начинът да са отговорни към себе си и собственото си здраве.
От какво се причинява хипохондрията?
Страховете от болестите са начин, по който мислим за себе си, за собствения си живот, за оцеляването си, за отношението на другите към нас. Всичко се върти около живота и качеството на живота. Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Затова децата не са хипохондрични, а ако това се случи в по-ранна възраст е много драматично. Хипохондрията е проблем в по-зрялата част от живота, когато човек осъзнава, че определени неща зависят единствено от него. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар. И колкото повече лекарите отхвърлят техните съмнения, толкова повече се страхуват, че нещо е пропуснато. Съмнението на пациента, че има болест, която лекарите не успяват да открият, „защото може би са небрежни”, блокира живота му. Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателствата, че няма болест. Интересно е, че хипохондрията се облекчава, когато се яви някакъв реален проблем. Например, ако има вирусно заболяване с ясни симптоми за това – висока температура, възпаление на гърло. Хората с хипохондрия основно се страхуват, че нещо важно ще бъде пропуснато от „небрежните лекари” и това всъщност ще доведе до тяхната гибел. Тези хора имат нужда да им се обясни детайлно и на разбираем език какво се случва с тях.
Има, най-общо казано, два вида хора с хипохондрия. Едната част от тях се страхуват от болести и затова непрекъснато ходят по изследвания и консултации. Другите непрекъснато се страхуват, обаче никога не стъпват при лекаря, докато не стане твърде късно, защото се опасяват, че ако отидат, ще им открият нещо.Те смятат себе си за изключително уязвими, слаби и неспособни да понесат никаква болка и са сигурни, че няма да се преборят с болестта. Изпитват ужас от профилактични прегледи. Обикновено са убедени, че лекарят не помага, а само те разобличава, че си несъвършен, болен, страдащ и си на път да умреш.
Кои хора са предразположени към хипохондрия?
Най-общо казано, тези, които са разочаровани от отношения, партньорства и не могат истински да разчитат на никого. Емоционално самотните хора много често развиват хипохондрия. Защото са с усещането, че на никого истински не му пука за тях. А истината е, че на много от близките им просто им омръзва от непрекъснатите им оплаквания и започват да ги упрекват. Също – хора, които са наплашени още от детството си. Например майка, която за да накара детето да се облича по-топло, го заплашва с менингит. В по-късна възраст, когато този човек носи сам отговорността за себе си, може да развие хипохондрия заради модела, наложен му от майката. Целта на лечението е да разберат корените на страховете си, пътя, по който възникват те и да се научат да ги управляват. И с посвещаване – защото един човек с хипохондрия най-много се нуждае от емоционална подкрепа и внимание.
Когнитивната психотерапия се занимава със съзнаваните аспекти на личността и с начина, по който хората мислят и резултатите от това мислене като емоции и поведение. Тя помага на хората с проблеми да дадат нова насока в мисленето си. Независимо от това, какво имат в подсъзнанието и какво е било детството им. Когнитивната терапия казва, че човек има ресурси да се справи с актуалните проблеми, ако получи едно рамо за начина, по който мисли.
Извадка от интервю на д-р Ирина Лазарова, психиатър и когнитивен психотерапевт към амбулатория за психично здраве „Адаптация” и Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” и Съучредител и председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
